Източник на изображението : Pexels.com
Когато отиваме на екскурзия в голям град или друга държава, често включваме в програмата си посещение на национални галерии и тематични експозиции. Когато обаче прекрачим прага им, без да осъзнаваме, започваме да се движим някак без ясна цел или намерение. Спираме се пред една или друга картина, но някак не се чувстваме подготвени да осмислим видяното. Тази хаотичност и неумение да съзерцаваме произведения на изобразителното изкуство са разбираеми. Творби, преврънали се в емблеми и признати за шедьоври, създават илюзията, че могат да бъдат възприети от пръв поглед. Ключът е в търпението ни да си дадем време да погледаме произведението, да се взираме в детайлите, да го осмислим като цялост и най-вече в контекста на съответната епоха.
Колкото и в музеите и галериите да има аудиопътеводители, те не могат да заменят знанието и умението да гледаме. Затова книги като „Изкуството: цялата история“ са незаменими – издаването на такъв пълен цветен справочник от близо 600 страници е рядкост, а толкова добро издание може да ни превърне не само в страстни читатели, но и в ценители на изобразителното изкуство. Истински ценното е, че представя шедьоврите на художниците в контекста и историческите условия на появата им, дава ни насоки как да ги възприемаме и какво ги отличава от други творби.
Обемният том проследява хронологично как се развива изобразителното изкуство през различните периоди, обяснява как се формират теченията и какво е характерно за жанровете – от живописта и скулптурата до концептуалното изкуство и пърформанса. Специално изведени акценти с детайли от картините насочват вниманието ни какви са ключовите идеи и мотиви в работата на художниците, от какво са повлияни и какъв е историческият контекст на творбата. Пълноценната интерпретация например на „Портрет на семейство Арнолфини“ (1434) от Ян ван Ейк, „Мона Лиза“ (1503–1506) от Леонардо да Винчи, „Кухненската прислужница“ (1658) от Вермеер, „Свободата води народа“ (1830) от Дьолакроа и много други ни карат наистина да се удивим, да вникнем в символиката и цветовете, да почувстваме посланието на всяка представена картина.
Такъв поетапен начин на разглеждане на шедьоврите на изобразителното изкуство в съчетание с биографична информация за творците и подходящо въведение към всеки исторически период и течение биха създали у читателя постоянен и траен интерес към изкуството.
Енциклопедичното издание „Изкуството: цялата история“ ни учи как да се оставим на творбата да ни въздейства, да се оставим да бъдем подвластни на нейния изобразителен език и концепция. Ето съвсем кратък списък от изданието с емблематични картини, чиито интерпретации и дълбочина на анализа силно ще ви въздействат:
- Ранно италианско изкуство – „Оплакването на Христос“ (1303 – 1305) от Джото ди Бондоне и „Носенето на кръста“ (1335) от Симоне Мартини
- Ранно нидерландско изкуство – „Свалянето от кръста“ (1435 – 1440) от Вейден, „Олтарът на Портинари (1475) от Хус
- Ранен Ренесанс – „Пролет“ (1478) от Ботичели, „Пиета“ (1505) от Белини, „Бакхус и Ариадна“ (1520 – 1523) от Тициан
- Висок Ренесанс – „Триумфът на Галатея“ (1512) от Рафаел, „Градината на земните удоволствия“ (1505) от Й. Босх
- Барок – „Превращението на св. Павел“ (1600) от Караваджо, „Издигането на Кръста“ (1610) от Рубенс, „Инфантите“ (1656) от Веласкес
- Рококо – „Люлката“ (1767) от Фрагонар
- Реализъм – „Събирачи на класове“ (1857) ит Жан-Франсоа Миле, „Спящите“ (1866) от Курбе
- Импресионизъм – „Урок по танци“ (1871–1874) от Дега, „Водни лилии“ (1915–1926) от Клод Моне
- Постимпресионизъм – „Планината Св.Виктория и голям бор“ (1882) от Пол Сезан, „Неделен следобед на остров Гранд Жат“ (1884) Сьора, „Кафе-тераса, вечер“ (1888) от Ван Гог
- Сецесион – „Целувката“ (1907–1908) от Густав Климт
Днешният свят постоянно ни атакува с визуални мотиви, пред погледа ни постоянно се редуват образи, които изискват нашия бърз отклик – агресивни реклами, витрини, графити, послания... Затова ни е все по-трудно да се отдадем на предизвикателство като продължителното наблюдение. Дори да нямаме време да проучваме изобразителното изкуство както подобава, следващия път опитайте в галерията да се застоите пред някоя картина малко по-дълго от обичайното и ще усетите, че диалогът между зрителя и изкуството се случва и ви завладява истинско естетическо удовлетворение.