Разлог е туристически център и прекрасно място за ваканция със семейство и деца. Отличава се с красиви паркове, спокойствие, малки ресторантчета и кокетни кафенета. Около града са оформени няколко курортни зони: Пирин- в местността Бетоловото в подножието на Пирин, Баня- с нейните горещи минерални извори, Бачево- място за конна езда и спорт.

Друг хотел в Разлог е Катарино - на южният склон на Рила, със много зеленина и спа процедури.

Разложката котловина

Разложката котловина е като топло гнездо между високите планински върхове на Пирин и Рила и полегатите хълмове на Родопите. Закътана от всички страни, тя предлага благоприятни природни условия за живот от хилядолетия. Любителите на историята ще бъдат изненадани от многобройните находки от древността и от възможността да проследят историческия развой по тези земи, разхождайки се в централната част на град Разлог и посещавайки интересния Исторически музей.

Всъщност старото название на града е Мехомия, което се запазва до 1923г. Езиковедите смятат, че вероятно името е тракийско с предполагаем превод „моя победа“. През Българското възраждане Разлога  е регионално наименование, което обединява селищата Банско, Мехомия, Добърско, Драглище, Годлево, Бачево, Баня и Добринище.

Разлог е важен административен център по време на Османското владичество и след Освобождението през 1912г. Тук се намират органи на всички държавни институции. 

Столоватец

Най-старите находки от землището на град Разлог датират 2 хил. години преди Христа /епоха на бронза/, от местността Столоватец. Това са три мраморни плочи, вероятно част от слънчево светилище на древните обитатели на котловината. Те са с плитки гравирани елементи. Най-голямата е с дължина 170см. и дебелина 13см. Немалка част от плочата е заета от няколко реда завити гравирани елементи, напомнящи бягаща вълна, спирала или знак за безкрайност. Този орнамент е изключителен цивилизационен знак, намиращ своите реплики от същия период в артефакти от древния Крит и Микена.

Под гравираните вълнисти елементи на една от плочите има изобразен силует на мъж с лък и фалос, обърнат към знак, разпознаваем като слънце. През бронзовата епоха се налага патриархатът- водещата роля на мъжа в обществото, който е ловец, но и воин и жрец.

Копие на плочите от Столоватец в реалния им размер са изложени в центъра на град Разлог пред Читалището. С тази експозиция се подчертава древността на региона.

Тракийски период

Генезисът на тракийския етнос на Балканите се отнася към Ранната желязната епоха /12-6в. пр. Хр./.  В Разлога този период се освидетелства с важно археологическо откритие- „Вельов егрек“- тракийска крепост изградена 6-5в.пр. Хр. Археолозите се натъкват на терена през 2008г., а разкопките започват през 2011г. Проучванията показват, че става въпрос за селище, което се простира върху площ от 70дка и тепърва ще открие своите тайни.

Проникване на ранното християнство в котловината

Пътят на християнството към Европа минава през Балканите. Според Евангелието началото се поставя с „благовестническото“ пътуване на апостол Павел през 53г., което започва от древния македонски град Филипи. Апостол Павел и неговите мисионери се движат по познатите  римски пътища и крепости и стигат до „Илирик“ или Тракия. Долината на река Места се оказва важната артерия за случая, която свързва Егейският път Виа Егнация с диагоналния път от Византион /по-късно Константинопол/ до днешна Виена. Крепостта, от която тръгват християнските проповеди в Долината на Места е Никополис ад Нестум- градът на победата на Места, край Гърмен, недалеч от днешния град Гоце Делчев. 

Писаната църква

Проникването на християнството в Разложката котловина вероятно е през 5-6 век. За това говорят основите на Писаната църква в местността Бетоловото. Те са открити в резултат на археологическа експедиция, консервирани са и могат да бъдат посетени. В рамките на очертанията на храма е открита втора постройка от 13 век, което говори за постоянство в живота на селището в тази местност. От периода на ранното християнство са останките и на храма „Св. Илия“ в местността Катарино. В близост до него има следи от светилище от ранножелязната епоха. 

На 500 и 1000 метра от Писаната църква са руините на две средновековни църкви: „Бялата църква“  и „Св. Никола“

Запознайте се с древния български календар в живописния парк на Разлог

Дванайсетте мраморни плочи с животински знаци върху тях са разположени в кръг край езерото. Те са копие на древния български календар, възпроизведен от амулет с диаметър 10 см., датиран от 8 век и намерен в землището на Разлог.

Астрономическите знания на древните българи са били забележителни. Техният календар е по стар от този на маите и китайския календар, като в днешно време е признат за най-точния календар в света от ЮНЕСКО /1976г./. Интересното е, че според редица специалисти може да се говори за българско летоброене или за „българска ера“. Началото на българското летоброене или „създаването на света“ е 5504г.пр.Хр., случайно или не съвпадаща с доказания научно голям природен катаклизъм-  Потопът в Черно море.

Най-характерното за древния български календар:

• Той е слънчев и започва след  най-късия ден от годината и периода на зимното слънцестоене. Това е Еднажден или Игнажден-21 декември;
• В невисокосна година броят на дните в календара е 364, като те се разпределяли в 4 еднакви тримесечия, съответстващи на познатите ни сезони, състоящи се от 91 дни или 13 седмици. 
• Всеки първи ден от годината и сезона е започвал в неделя
• Първият месец от всеки сезон е с 31 дни, а останалите два са с по 30 дни; 
• При високосна година след шестия месец се поставя още един еднажден /или „нулев“ ден, който не е част от определен месец/;
• Годините се групират в цикли от 12 години и 60 години;
• 12- годишните цикли се свързват с периода на обикалянето на планетата Юпитер около Слънцето, като всяка година носи името на определено животно, което е и име на съответно съзвездие;
• Животинските знаци от 12-годишния цикъл са: 1-свиня, 2-мишка, 3-вол, 4-барс/тигър, 5-заек,  6-змей, 7-змия, 8-кон, 9 маймуна, 10-овен, 11 петел, 12 куче.

По следите на Васил Левски

Разложкият край не остава изолиран от борбите на българите за освобождение от османска власт. И тук, съсловието на образованите даскали и свещеници е в основата на революционната работа. Смята се, че апостолът Левски при втората си обиколка из българските земи с цел създаване на революционни комитети, през лятото на 1869г. стига и до Мехомия.  Съзаклятието на Левски се създава в къщата на Кипре Максев, която и до днес е запазена и функционира като музей.

След залавянето на Левски и разгрома на комитетската мрежа, ядрото в Мехомия се запазва.  По ред причини потушеното в кръв Априлско въстание не избухва в Разлога, но структурата, основана от Левски продължава да функционира, за което говорят последващите събития като Кресненско- разложкото въстание от 1878г.

Духовна и материална култура

Изключително ценна е дейността на Историческия музей в Разлог за запазване на българските традиции. Богата музейна сбирка включва в себе си колекции от носии, тъкани и украшения, образци на бусинска керамика. С партньорството на фондация „Българските корени“ музеят издава забележителна книга- каталог на разложката носия, включваща в себе си качествена фотография и етнографски материали.

Празниците на традицията в Разлог са: 1 януари- Старчевата, кукерски фестивал, 21 януари- Бабинден, Фестивалите „На армане с тапане“ през юни, „1000 носии на едно място“ през лятото.