Историята на наргилето


Лулите за шиша се използват от векове. Смята се, че устройството произхожда от Близкия изток и Индия. Използва се за пушене и е страхотно културно изживяване. Освен това е по-безопасно от пушенето на цигари. Следователно, това е едно от най-популярните устройства за пушене в света.

Наргилето е популярно устройство за пушене в Близкия изток

Наргилето е популярно устройство за пушене с дълга история в Близкия изток. Произхожда от Египет и сега се среща в целия свят. Най-често се среща в специализирани кафенета от Близкия изток. ОАЕ не са по-различни и има много кафенета за наргиле, от които да избирате. Тютюнът за наргиле се произвежда от тютюневи листа, но се предлага и с естествени съставки.

Може да разгледате някои видове тук - nargile.bg

Това е социално събитие

Историята на наргилето датира от древния Близък изток. В този регион ритуалът на пушене на шиша е бил социално събитие, празнуващо общността сред покровителите. Това беше и начин за свързване с други хора от различни класи, раси и полове. Социалните събития обикновено включват чай, кафе и сладкиши. Освен това имаше много правила относно употребата на шиша и нарушаването им можеше да доведе до социално изключване. Освен това наргилето често е било ценно семейно притежание.

Това е културно преживяване

Пушенето на шиша е културно преживяване. Произходът му може да бъде проследен назад в Близкия изток, където древните египтяни и персийци експериментирали с различни материали и дизайни. Тези култури бяха привлечени от това културно изживяване, защото предоставя начин да се отпуснете след работен ден. Въпреки че днес наргилето се е превърнало в място за социално събиране, компонентът за релаксация остава.

По-безопасен е от цигарения дим

Въпреки твърденията, има малко доказателства, които да предполагат, че пушенето на шиша е по-вредно от пушенето на цигари. Въпреки че самата водна лула може да не е толкова вредна, колкото цигарения дим, димът от наргиле съдържа значителни количества никотин, въглероден окис, катран и други химикали. Освен това плодовите аромати често се смесват с тютюн. И тъй като наргилето обикновено е по-дълго от пушенето на цигара, пушачите са изложени на още повече дим.

Пушенето на наргиле има дълга и разнообразна история. Първо се появява в Персия и в крайна сметка се разпространява в Близкия изток, Северна Африка, Египет и Османската империя. През 1603 г. наргилето е въведено в Турция от султан Ахмед I, който е известен с безгрижния начин на живот. Популярността му скоро се разпространи в целия арабски свят, където оттогава се превръща в културна ценност, символ на балансиран начин на живот.