Страцимир Павлов: Най-ценните ми уроци дойдоха от контактите с афроамериканската култура » YEP.bg

Страцимир Павлов: Най-ценните ми уроци дойдоха от контактите с афроамериканската култура

Публикувано от YEP.bg на 22 March 2018 | 0 Коментари

Етикети: , , , , , ,

Снимки: Личен архив на Страцимир Павлов

Известният диригент и композитор Страцимир Павлов е роден във Варна. Завършил е СМУ „Добри Христов“. По-късно заминава за САЩ, където получава бакалавърска степен по пиано и композиция от UCA и магистърска степен по дирижиране. Страцимир е удостояван с множество награди от престижни американски конкурси. Бил е музикален директор и диригент на Оперния театър в Литъл Рок, Арканзас. Дирижирал е десетки мюзикъли, шоу програми и опери. Концертирал е в Ню Йорк, Вашингтон, Лос Анджелис и др. В Литъл Рок създава първото частно музикално училище за оперно и сценично майсторство. Там работи съвместно с Анн Котард. През 2008 г. се връща в България.


Павлов е диригент-постановчик на мюзикълите на Държавна опера Варна „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, „Граф Монте Кристо” и „Котките”. За пръв път Страцимир дирижира опера в България на 19 май м.г. Тогава той застана на диригентския пулт на „Риголето” от Верди, постановка на режисьора Кузман Попов.

- Защо един диригент и композитор, който има успешна кариера в САЩ, избра да се върне в България?

- Диригент и композитор са професии, но да си артист е друго нещо. Много се говори за това, че всеки трябва да намери мисията в живота си. Там не намерих своята, но тук се чувствам на правилното място. Станаха десет години, откакто се прибрах от САЩ и равносметката е дълга. Много проекти от най-различен характер - мюзикъли, авторски, аранжорски, образователни... Факт е, че имах възможност да ги случа тук в България и то основно във Варна.

Българите имаме комплекс да се доказваме пред света и поради тази причина пропускаме важни неща, които биха променили живота ни.

По мое време се появи нещо като „вирус“, който наричам “задължително напускане на България”. Той беше много заразен. Не съм сигурен коя “лаборатория” го е измислила, но все още не виждам адекватна “ваксина”. Тъжно е, когато си там някъде и се опитваш да се надъхаш, че всичко в България е много зле. И то само, за да не се побъркаш от чувството на липса. Видях много българи да го правят. Аз също го правех до онзи момент, в който не събрах достатъчно воля. Харесва ми идеята, че водата има притегателна сила и винаги те тегли натам, откъдето е водата ти, защото тялото ни е 60% вода. А водата имала и памет…

- Свирил си на една сцена с Рей Чарлз и Лорънс Хамилтон. Притесняваше ли се да излезеш до такива легенди?

- Най-ценните ми преживявания и уроци дойдоха от контактите ми с афроамериканската култура. Не знам защо, но от малък имам афинитет към тези хора и тяхната музика. Така се случи, че имах възможността да бъда приет от тях и да получа много любов и напътствия.

Те имат сходни черти с нас.

Силно емоционални са, обичат семействата си, имат истинско достойнство и се боричкат с робското си мислене. Но най-впечатляващото нещо е вярата им в Бог. Всичко, което правят произлиза от това място в сърцата им. Оттам и липсата на необходимост да те “шашкат”, стряскат или смазват с известността или статуса им на звезди.

 - Кой от българските ти проекти ти е най-скъп в емоционален план?

- Обичам си ги всичките, защото всеки ми носи конкретна емоция и преживяване. Важното е, че се случиха и продължават все по-интензивно да се материализират и сега.

 - През април ще дирижираш „Да пееш под дъжда“. Ще отгърнеш ли предпремиерно завесата?

- Този холивудски мюзикъл е най-великия на всички времена. За мен е  като “Кармен” в операта - творба, която осмисля даден жанр в изкуството и създава модел, по който той да се развива в годините. Реализира го страхотен екип и великолепен актьорски състав. Очаквам да има огромен успех.

- Докъде си готов да стигнеш в професията си?

- За мен музиката има два аспекта. Единият е чисто занаятчийски. Той е този, който те храни и ти позволява да се грижиш за семейството си. Но има и друг, който бих определил като религиозен.

Заниманията с музика помагат на човешкото същество да еволюира.

След като вече знаем, че всичко около и в нас вибрира, тоест издава звук, как да се научим да управляваме тази информация? Музиката обединява математиката, мистиката, магията, медитацията и за мен е ежедневното ми “Отче наш”. Слушането и свиренето създават връзки в мозъка и тялото и могат да те отведат до други реалности. “Който пее, зло не мисли” е синтез на всички религиозни философии, които се борят със злото.

Интервю на Емилиян Ялъмов

 

 


Добавете вашият коментар

Коментари, които не отговарят на условията за коментиране ще бъдат изтривани!

Коментари

Никой не е коментирал на тази страница все още.