ХУДОЖЕСТВЕНО СЛОВО – „По деколтето на битието“ с Милена Белчева » YEP.bg

ХУДОЖЕСТВЕНО СЛОВО – „По деколтето на битието“ с Милена Белчева

Публикувано от YEP.bg на 3 December 2017 | 1 Коментари

Етикети: ,

На Свилена

 

Как искам да прегърна себе си

и раните ми да изчезнат!

Да се изтрият всички белези,

терзанията безполезни...

Горчилката, с години сбирана,

да изтече докрай безпаметно.

Какво, че все съм неразбирана!

Сърцето ми, че не е каменно...

Душата ми, че не е вързана,

а стрелната е в Неизвестното...

Със други пътища съм свързана,

не ме интересува лесното.

Не следвам дирята изтъркана,

от тръните боли, но свиквам...

Какво, че ви изглеждам сбъркана

и присмеха ви предизвиквам?

Не мога сдържано-престорена

да бъда, за да се харесам.

В Небето пуснала съм корени,

не ме разпитвайте къде съм!

 

Милена Белчева

из „Ванилено небе “

2007


Добавете вашият коментар

Коментари, които не отговарят на условията за коментиране ще бъдат изтривани!

Коментари

  • "В Небето пуснала съм корени,..." - и твоят, и моят избор !... ЗАЕДНО !
    ЗА ВОДАТА, КРЪСТА И РОЗАТА

    Сълзи нечакани
    и кръв гореща
    - вода в потира златен
    за цветето уханно,
    тръни в кръста впило
    на бурята да устои.
    Господи,
    какво желаеш ти
    в човешкото ни ежедневие ?
    Жажда и живот, или…?
    Облаци в небето - пухкави и
    лъчезарни -
    мечтите ни подлъгват,
    а след миг – ядни, сиви,
    безутешни,
    в делниците ни затрупват.
    Пара ефимерна -
    вода от слънчеви целувки
    в облак преродена !
    Избрах --
    да съм водата, жажда утолила.
    Вода и слънчева целувка –
    в синевата !

    Любомир Пировски



    Публикувано от Любомир Пировски, 05/12/2017 2:07pm (8 дни ago)

RSS емисия за коментарите на тази страница | RSS feed for all comments