Актрисата Цветина Петрова: В театъра животът е по-дълбок, по-красив и по-смислен » YEP.bg

Актрисата Цветина Петрова: В театъра животът е по-дълбок, по-красив и по-смислен

Публикувано от YEP.bg на 12 April 2018 | 0 Коментари

Етикети: , , , , , ,

Снимка: ДТ "Стоян Бъчваров" Варна

Цветина Петрова е завършила Националната природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов” (2009) и „Актьорство за драматичен театър” при проф. Пламен  Марков и асистенти Пенко Господинов, Калин Ангелов (2013). Участвала е в редица фестивали. Цветина е сред номинираните актьори за награда „Варна“. Номинацията й е за блестящото изпълнение в премиерната за България постановка „Влюбеният Шекспир“.


Цветина , защо избра да станеш актриса?

- Когато съм взимала това решение, то е било много по-несъзнателно и неформулирано от днес. Но дори и сега отговорът пак няма да е базиран на разумни аргументи, а на отговорите на сърцето. Защото за мен срещата с театъра - първо като зрител, после като актриса - се случи по този път, на сърцето. Оттам насетне — защото в театъра и невъзможното е възможно; защото в театъра мога да забравя всичко друго; защото в театъра животът е по-дълбок, по-красив, по-наситен, по-смислен, може и по-грозен, по-трагичен, по-краен, но винаги е 'по-...'; защото в театъра търся без да намирам; там мога да отделя тялото от духа; там пътищата са повече от крайните точки и като се загубиш по тях е винаги приятно; там фантазията е повече от логиката; там въздухът е друг - омагьосал ме е, сигурно, и съм станала зависима от него.

Коя беше най-трудната роля?

-  Всяка роля е интересна и трудна. Ако усещам на пръв прочит героинята близка, веднага търся и кое ни различава. Ако я усещам далечна - кое ни сближава. Всъщност обичам да ми е трудно. Но винаги е интересно да се поставиш в чужда кожа и от името на друг да си зададеш сам на себе си въпроси, да нямаш отговори, да търсиш. После да играеш и да експериментираш от чуждо име и гледна точка. И накрая - в най-добрия случай - да заживееш от негово, свое или ваше име.

- Помага ли професията в разрешаването на някои житейски проблеми?

- Помага, помага...

- Кои са предизвикателствата, с които се сблъскват младите хора днес?

- Предизвикателствата са същите, каквито предполагам са били винаги. Да не се пускаш по инерцията на живеенето; да търсиш провокации дори като ги няма; да преодоляваш страховете си; да изграждаш вкус за смисленото и стойностното; да постяваш летвичката по-високо...от глезена (смее се), за да има път на преодоляване и стремеж за постигане; да си добър човек!

От кого си получила най-ценните уроци за професията?

-  От живота. Такъв, какъвто е. И такъв, какъвто е в мечтите ни.

-  Пред деца или възрастни хора се играе по-трудно?

И пред деца, и пред възрастни може да е трудно, може и да е лесно. Но все е отговорно. Спойката между представлението с точно тази публика, точно тази вечер, точно в този град, точно в този момент е различна винаги. Защото театърът се случва само 'тук и сега'. И ако среща се е случила... то тя може и да продължи. После по пътя към вкъщи, на следващата сутрин и следващия ден. Нещо там да е останало в теб и да човърка спокойствието на съня и дните ти. Тогава значи среща между човека и театъра е имало. И значи има смисъл и за нас да продължаваме. Да търсим. Да творим. И да се надяваме на повече театрални срещи.

Интервю на Емилиян Ялъмов


Добавете вашият коментар

Коментари, които не отговарят на условията за коментиране ще бъдат изтривани!

Коментари

Никой не е коментирал на тази страница все още.

RSS емисия за коментарите на тази страница | RSS feed for all comments